1. ПЛАЩ ОТ ЧЕРНА КОПРИНА / A VEIL OF BLACK SILK

Мракът обсебил е зимата
Вятърът зловещо нашепва
Утро с плащ от черна коприна
Дните в нощ се превръщат беззвездна

Облаци студ и мъгла
Сред тъмата се ширят
Призрачни клони шепнат тихо
Своите слова

Вихри незнайни през ъгли и проходи свирят
Луната наднича като силует на бяла глава
Ледът в езерото рисува картини
Чужди студени молитви нарежда нощта
Изгряват в ефира прекрасни сияния сини
На призрачната вечер показват мощта
Безмълвието ще погълне бавно всичко живо
И черната тишина ще се простре навред по света
И всичко ще стане отново смъртно бледо и сиво
И на огромен черен облак ще дойде смъртта


2. СЪНЯТ / ASLEEP

Наченки от спомени, частици от време
Изплуват в съзнанието неясно разбани
Дали все така някога пак ще умрем
Или ще бъдем повторно избрани

Желания скрити в дебри потайни
Ни карат да мислим какво сме наистина
Дали сме частица от гиганска игра
На сцена умело от някой измислена.

Твоите въпроси отговори нямат
И търсиш да откриеш какъв залог.
Ти си в играта прекалено голяма
Дали е само мрак или има и бог.

Дали това, което виждам е вярно
или всъщност спя съвсем сам
Дали ще остане винаги неразбрано
или истината е някъде там...


3. ДЕНЯТ И НОЩТА / THE DAY AND THE NIGHT

Запява трели във нощта студена
вятърът шептейки думи непознати
Вълци вой надигат към луна червена
открехва се полека на деня вратата

Създания незрящи в светлината дневна
бродят през гората призрачно вървейки
Съзират те зората ярка неизбежна
и крият се на тъмно в дупките скимтейки

И чакайки нощта да падне пак мъглива
да спусне пак тя тежките завеси
Лежат на тъмно тварите все още живи
в бърлогите миришещи на плесен

Отново злото своя час дочака
и вълци вият, луната пълна свети

Животът се върти във бесен кръговрат
редува се нощта със деня навеки
такъв е бил и винаги ще е света
на времето през стръмните пътеки


4. ОТРЕЧЕНИЯТ ГОСПОДАР / RULERS DENY

Проклятие страшно, зловеща грамада
захвърлени вечно в адската бездна
Виновникът нека навеки да страда
душата му нека гори без пощада

Бе наш този свят преди да дойде човекът
и нямаше място за богове
Отново ще бъде но само че нека
човешкият род да ги прибере

Изсъхват морета рушат се скалите
луната завинаги да свети ще спре
Ще паднее Господ Бог от звездите
и всичко що диша в този ден ще умре

Тогава часът ни свещен ще удари
час на разплата, който чакахме дълго
Ще рухне властта на хора и твари
в огън прераждащ и вечни пожари

Тогава земята ще стане на пепел
свидетели ще бъдат само пясък и жар
И никой не ще помни дали нявга е светил
ликът на отреченият бивш господар


5. ШЕПОТЪТ НА ВЯТЪРА / THE WHISPER OF THE WIND

Изплуват сенки през Нощната бездна
подмятъни от шепота на вятъра
делчен писък и отново тишина
от техните стенания...
И вижда се тяло огряно от луната
голо тяло покрито с кожа от вълк
протегнало ръце към тъмнината
изричащо зли думи от уста пълна с кръв
И сякъш стана нещо странно
с тази вълча кожа сля се то
изправи се и побягна с вятъра
със страшен вой към мрачната гора
След сянката му тръгнах по пътека пуста
самотен бор стърчеше за следа
отъпкан път към ничий стъпки
сред тях видях Красавицата на нощта
Бродеше самотна в тъмнината
със протегнати напред ръце
Светкавица раздира тишината
съзря тя моето лице
остави се на страстите и ласки
със затворени от удоволствие очи
Докосна устните а после бавно
в плътта ми зъбите си впи
погледнах тесните зеници
и пред мене Мракът се откри


6. ЗАМЪКЪТ НА ДРЕВНИЯ ВЛАДЕТЕЛ / THE KINGDOM OF THE ANCIENT KING

На изток от земите сиви
и пазен зорко от създанията зли
на север, скрити във планините мрачни
в гора могъща със безброй ели
призрачен издига се дворец във здрача
И кулите му - стълби живи
танцуват бавно в сенките вечерни
и пазят тайни дъголетни
за зли магии и времена на страх
богатсва и съкровища - днес всичко тъне в пелена от мрак
След полунощ отварят се портали
скърцайки сред черната тълпа
и мостове се спускат, паст отварят
обгърнати от земната мъгла
Невидими войски през мрака тръгват
на път отчаян на борба и смърт
владетел призрачен със войни
очите им зората не ще зърнат
Всички чувства изчезнали са безвъзвратно
далеч отъд - накрай света
Щом дойде ден остава с тайните си този тъжен замък
самотен, мъртав и студен сред живата гора
и не знае се за мъката в стените му от камък
срещата сияйната зора


7. ПОЛИЧБЕН ТЪТЕН / OMNIOUS MURMUR

Избухнаха пожари тази нощ
мъгливи спомени за лято
кубе на църква, паднал кръст
едно мълчание излято
в скрижали по - черно от самата мъст

Във тази черна нощ родих се
дванайсет звъна във поличбен тътен

Прекрасното край мен струи
и адско ложе се издигна в руините

Тъй бързо този храм без вяра
завърна пак добрия бог към Звяра

И там във мрака на неизвестността
във вихъра безбожен где изгаря светоста
безсмъртието целунах
гордостта пред Бога


8. ЗАБРАВЕНИ ВРАТИ / FORGOTTEN GATES

[Instrumental]