1. Извор

Извор студен с жива вода
Извор студен с жива вода
Извор, от който няма,
Няма кой да отпие.

Цвете с капки роса
Цвете с капки роса
Цвят, който няма
Няма кой да откъсне.

Един въглен тихо тлеещ
Отдавна спящ, съвсем забравен
Се запалва и изгаря във мен
Протягам напред ръка
Да докосна без да оскверня
Живородна светлина

Хубост неземна
Остава скрита
Хубост, за нея
Няма очи.

Песен древна
Нивга непята
Песен, за която
Няма думи.


2. Поглед

Погледът ми надалеч достига
Искаш ли да дойдеш с мен до там
Нека двама станем част от всемира
Забравим какво е било

Заедно ще вървим под звездите
Искаш ли да литнеш с мен до тях
Нека двама станем част от всемира
Погледнем през ръба на света

Дълго вървяха те във сумрака
Хванати ръка за ръка
В този миг безкрайно красиви
Заедно божествени бяха

Искам да стигна с теб до края
Двама да бъдем миг от вечността
Полетът на времето за миг там се спира
Между деня и нощта.
Пътят ще следвам с теб надалече
Изчезващ във безкрайността
Там ритъмът на времето спира
Зад нас е мрак – напред светлина


3. Видение

Сънувах, майко, конник бял
Яви ми се
От земи далечни нечувани
В нашето село пристигна

Момите на мегдана играеха
Играеха и песни пееха
И моето либе там беше
Снага си бяла кършеше

Конникът от седлото слезе
Насред мегдана той пристъпи
На лудото хоро хвана се
И с моето либе заигра

Той само нея гледаше
Ръка и’ в своята той държеше
Коси и’ нежни милваше
И нещо на ухото и’ шепнеше.

В съня си, майко, виках
Нейното име аз повтарях
Ала тя към мен не гледаше
Моите думи не чуваше.


4. Молитва за спасение

Кога ме черна магия омае
Черна магия коварна
Ще помниш ли моята сила?

Кога ме тежка мъка погуби
Тежка мъка невярна
Ще плачеш ли с мен за светлите дни?

Кога ме ме тъмна сила повлича
Тъмна сила душа ми разтърси
Ще бъдеш ли с мен?

Кога дълбока нощ ме погълне
Дълбока нощ студена
Ще чакаш ли с мен?

Молитва за спасение
Бездънна тежест ме повлича
Молитва за спасение
Времето спи, мойта вяра гори
Молитва за спасение

Ден подир ден копнежът държи
Надеждата тлее, сърцето тупти

В твоята бездна пропадам
Пропадам, а сякаш летя
В твоите вериги се оковавам
Оковавам се сам без да мога да спра
Бъди ти моя огън
Аз ще съм твоя звезда

Молитва за спасение
Твоята сила в мен прелива
Молитва за спасение
Времето спи, любовта ми гори
Молитва за спасение

Ден подир ден копнежът държи
Надеждата тлее, сърцето тупти


5. Девет години

Пътека момъка води в усойна гора
Край кладенец него изведе -
проклета съдба
Край кладенец вила живееше,
вила омайна
Във мрака елен сур тя яздеше,
вила коварна.

Девет години вятър не повя
Девет години капка дъжд не падна
Девет години слънце не изгря
Девет години душа за милост моли.

Наведе се момък над кладенеца
Вода да отпие
В водите се чисти огледа
И песен запя

Щом чу го да пее страшно се вила разлюти
Видя го да пие с магия си тъмна го окова

Щом чу го да пее страшно се вила разлюти
Видя го да пие и с черна клетва го прокле

Дълги нощи сам ще бродиш
Слънце няма да изгрее
Жаден уморен ще скиташ
Пътя няма да намериш
За теб гората ще замлъкне
И вятърът ще те забрави


6. Под камък студен

Под камъка студен затисната
Във сивата стена зазидана
В черната земя погребана
Моята душа

Чувам я как нощем плаче
И в мрака жално хлипа
От студ цялата трепери
Моли за свобода

Сянка - аз съм само сянка сега
Сянка - аз съм само сянка сега

Дай ми сила – дай ми сила да продължа
Душата си в борба от плен освободя
В черната бездна на нощта
Се ражда нова светлина
Но твоето лице остава в мрак

Ден след ден в мен угасват
Пламъкът, очите млади
И студът сковава бавно
Моето сърце

От мойта сила жадно пият
Младостта ми в тях прелива
А гласът ми само спомен
Дълбоко във нощта


7. Змей I

Вече трета нощ откак съм сама
И не зная дълго ли още ще е така
Думите вече нямат сила на молитва
Тръпна отново да те видя аз

Ах, защо ли те пратих там
Твоя бях дори без дар
Искам само едно сега
С теб да бъда

Ах, защо ли те пратих там
Твоя бях – без слова
Знай само едно сега
Ще те търся

Вече от ден на ден явно съмнение
В мислите плава ми това видение
Дали не е измама теб да загубя
Само да имам ценен дар аз


8. Звездица

В тъмен геран ми е огън замръзнал
В тъмен геран и студена жарава
Звездице ...
Звездице ...

В тежък сън ми е сила легнала
В тежък сън дълбоко заспала
Звездице...
Звездице ...

Звездице моя, в сън намери ме,
До тебе пусни ме

В миг на видение
От теб заслепение

Да видя пътя
Към туй що желая
Звездице!

В дива буря ми е младост повяхнала
Във дива буря и жив порой
Звездице ...
Звездице ...

В тесен зандан ми е поглед окован
В тесен зандан на стъклени замъци
Звездице...
Звездице ...

Да видя пътя

Пътя към тебе,
Звездице!


9. Родопа планина

Спокоен съм, заспивам бавно
Дочувам твоя топъл нежен глас
И вика ме душата ти
И бързам вече да я видя аз
За миг

В покоя на Родопа планина

Тревожен съм, събуждам се едва
Не чувам вече твоя топъл глас
Не вика ме душата ти
Не мога вече да я зърна аз
За миг

Денят премина в мрак и самота
Слънцето се скри сияйно
И ето пак дочувам твоя топъл глас
Отново бързам да те видя аз
За миг


10. Сътворение

Сам самин, отвъд света
Няма те тук, с душата си
Те искам като зора
В ослепителна тъмнина
Молитва отвътре напира със вик:
Изгрей, ти Слънце, с нейния лик!

Изгрей, изгрей ти Слънце
Ти дай му жар, светлина
От мен, от мен, Слънце
От жаждата, дето горя
Изгрей, изгрей...

Ден зазори и слънце изгря
С твоите очи виждам сега
Пустиня червена, пясък горещ
Жадна, изпиваща огнена пещ
Молитва отвътре напира със вик:
Повей, ти ветре, с нейния лик!

Повей, повей , ти Ветре
Ти дай му полъх, крила
От мен, от мен, Ветре
От силата, дето тая
Повей, повей...

Порив, за миг вятърът спря,
Вихър през мен прелетя
Земя и небе в едно сля
В огнен ураган
Молитва отвътре напира със вик:
Плисни, ти Дъжд, със нейния лик!

Плисни, плисни ти Дъжд
Ти жаждата му утоли
От мен, от мен, дъжд
С моите сълзи
Плисни, плисни...

Огън, земя, небе и вода
Родиха живот, светлина
Огря за миг на край света
Дори малкото стръкче трева
Трепваш, отвътре надига се вик:
Къде си, къде се, къде си ти?

Расни, трева зелена
Стани гора, ти с живот
От мен, от мен дарена,
От моята любов
Широк, широк, ти зелен
Път му отвори
При мен, при мен, при мен
Него пак доведи!
Расни, расни...


11. Змей II

В моето царство от огън и мрак
Се прокрадва земна светлина
Знаех при мене ще дойде тя
Млада , невинна, влюбена
Стражите ми ще я оковат
И до мене ще я доведат…

Хей, ти, тъмна сило
Със измама мен плени
Мойто светло лице
Не смей да тъмниш
Друг съм призовала
Мен да защити
Не ще имаш туй
Що не ти принадлежи

Звяр да съм ще те хвана
И робиня своя назова
Ще си моя месечина
Под звезден воал
Теб избрал съм, ще си моя,
Любовта ти ще изгоря

Някой дръзва да ме безпокои
В дивата гора устремен лети
Воин на светлината яхнал еднорог
Идва тук да търси своята любов
Стражите над него нямат власт
И пред мене той надига глас...

Хей, ти, тъмна сило
Хубаво ме виж
Мойто бело либе
Да освободиш
Мен е дала сила
Теб да победя
За туй що дошъл съм
С него ще се прибера

Звяр да съм вас подмамих
В дивата гора на моя свят
Ще сте мои, само мои
В ритъма на огнен танц
С чувствата ви ще играя
Любовта ви ще изгоря

...И гръм падна
щом се двама видяха
В буря извила се
Жадно се сляха
Танца на огъня
В миг заиграха
Сърце до сърце
В едно запяха...

Хей, ти, тъмна сило
Нас с измама раздели
Но пред теб отново
Сляхме своите души
Твойто тъмно царство
Заедно ще осветим
С огъня на любовта си
Ще те победим!

Змей съм аз безсмъртен
В мислите ви съм мираж
Който моя огън бори
В него ще се вселя
Той живот ми дава
С огън ще го даря
Ще е мой пазител
Рицар с огнена душа

В жар роден съм,
Жар ще стана,
В царството си
Ще изгоря!