1. THE BLACK SHEEP/ЧЕРНАТА ОВЦА

Бавно ни залива морето
от сиви , тягосни дни
умът не слуша сърцето ,
а вечно смята и бди .
Падаме в калта , затъваме до шия в нея
виновни търсим , за да успеем
невинни в калта да заспим .
Хората сега са глупави стада ,
водещи борба за власт и за трева ,
стискайки зъби подават си ръка .
Не , аз не мога да спя сега .

Аз сам си избрах тази съдба
вечната черна овца .

Всяка глупост има си време
да стане малка правда дори ,
щом овчарят може да дреме ,
а стадото да точи зъби .
Злото ви поглъща с грозната си паст ,
никой не посмя да чуе моя глас .
Не , аз не мога да съм като вас .

Аз сам си избрах тази съдба
вечната черна овца .

Сложил бях на карта сетния си час
никой не посмя да чуе моя глас .
Черен съм сега и в профил и в анфас .
Не , аз не мога да съм като вас !

Аз сам си избрах тази съдба
вечната черна овца .


2. LAND OF BLIND MEN/ЗЕМЯ НА СЛЕПЦИ

Някъде под небето на грешната Земя
живеел народ обречен на живот без светлина.
Слепи били очите, вечна била нощта,
черни били ръцете на сляпата съдба.

Дълго така живяли във мрак и тъмнина,
свои богове създали - идоли на скръбта.
Но станало нещо странно във техния тъмен свят -
родил се човекът чудо, прогледнал за първи път.

Бликнала злобна завист в обречените души,
те черни пръсти сплели във своите коси,
очите му отнели и до края на своя живот
осъден бил да страда от слепия народ.

С вериги окован завинаги,затуй, че бе видял деня.
На хиляди слепци не можеше да бъде крал
и във света остана сам със своята вина.


3. OUR ROAD/НАШИЯТ ПЪТ

Време е да влезнем в правилния път,
с порив да разцепим мрака.
Животът ни зове на страшния си съд,
трудно е да бъдеш някой.

Ще срещнем тайни злини.
Ще видим мъртви души.
Но пътят наш е един
и по него с теб ще вървим.

Толкова години скланяхме глави,
стига утвърдени теми.
Паднаха ни вече млечните зъби,
вече ставаме за семе.

Ще бродим дълго без страх,
видяли святост и грях.
През огън, пепел и прах
с рамене, натежали от тях.


Наште ръце разпиляват нощта, останала без власт.
Наште тела не познават умората на този свят. (х2)

Наште души в своя храм ще потърсят по-спокойни дни.
Поглед назад с тъга ще обърнат и ще са сами.
Вечният зов ще събуди от дълъг сън сърцата ни.
И пак през огън и дим все напред ще вървим.

Наште ръце разпиляват нощта, останала без власт.
Наште тела не познават умората на този свят. (х2)


4. THE TREE/ДЪРВОТО

Всеки човек е едно странно дърво,
с клони - ръце протегнати към бъдещето
и корени - спомени далече назад,
кой ще разбере моят език от листа?

Отдавна мойте ръце са впити в черната пръст.
Аз чувствам земният пулс, туптят сърца.
Това са вашите деди, които спят край мен.
Аз виждам в техния сън - прекрасен свят.
Свят без омраза, в който няма войни,
жестокост, злоба и страх за да няма сълзи.
Там тичат коне, по зелена трева.
Няма дим и мъгла, а блести светлина.

Протягам свойте листа, оглеждам синия свод,
бучи моторен шум, метален звън.
Машини идват към мен, вървят роботи в строй.
Дълбок окоп копаят насам.

Аз, който растях с вашите детски игри,
макар че дълго живях сега ще ме отсекат.
Аз, който без глас прося милост от вас.
Хора спрете. Аз моля без глас,не за мен, а за вас.
Прося милост без глас. Не за мен, а за вас.
Прося милост без глас.

Хора чуйте, шум от мотори, метален звън.
Хора спрете, спрете, спрете, спрете!

Но те ще ме отсекат, те ще ме отсекат (x3)
Хора спрете... Но те ще ме отсекат.


5. THE AXE/БРАДВАТА

Когато проговориш ти, ти казват:
"Помисли. Не забравяй, че си смъртен!"
Когато се затичаш ти, крещят ти:
"Остави, не забравяй, че си смъртен!"

Тази мъдрост писна ни.
Няма мъдра истина.

Студена лепкава забрава
към мозъците търси път.
И всеки, който се предава,
го чака бавна смърт.


Брадвата, брадвата, брадвата пада
върху всяка глава.
Брадвата след себе си оставя
мъртъвци без лица.

От нас се иска да търпим
кретенски подъл смях зад гърба си.
А почнем ли да се гневим -
ни казват с леден глас:
"Май забрави, че си смъртен!"

Тази мъдрост писна ни.
Днес не можем да мълчим.
Светците носят вносни дрехи,
поповете вонят на ром.
Въпроси никой не задава,
мълчанието е закон.

Брадвата, брадвата не прощава.
Брадвата, брадвата не забравя.

Светът изражда се отвътре,
бацилът знае свойта цел.
И всеки своята присъда
отдавна вече е прочел.

Светът разлага се на части,
с уран затрупва своя път.
Главата слага си на пъна
и чака свойта смърт.

Брадвата, брадвата, брадвата пада.
Брадвата след себе си оставя
мъртъвци без лица.

Брадвата, брадвата не забравя.
Брадвата, брадвата не прощава.

Тя ще погуби света.


6. GONE WITH THE WIND/ОТНЕСЕНИ ОТ ВИХЪРА

(intrumental)


7. FIERY SOULS/ОГНЕНИ ДУШИ

Пада нощта, с тъмен воал ни обгръща здрачът.
Бледа луна поема ни в своята нежна власт
Тихо поемаме нашия път към света.
Дълго витаем в небето със свити сърца.

А долу под нас, Дявол и Бог водят люта разпра.
С черен топор на части земята разсичат пак.
Ние ще пазим небето на наште деди,
ние сме роби на своите огнени души.

Нашта съдба - сляпа и зла,
бързо под своята власт ни събра.
Нейната заповед беше една:
вечно да бродим сами във нощта
Но в наште тела нещо гори,
в костите и във кръвта.

Огнени души. В плен грабнали телата ни -
огнени души

Знаем, че тежка е нашата участ, нали?
Дълго ще бродим сами. През хиляди нощи и дни.
Ние сме роби на своите огнени души.


8. THE MARCH/ПОХОДЪТ

Сам в тази нощ пред звездния безкрай.
Сам беше той, увит със скъсан плащ.
Всеки друг би спрял, всеки - аз знам.
Всички други спят. Знам, че съм сам.
Всеки друг би спрял в своят Рай.
Кой ли би вървял докрая сам, извън своя сън?

Мрак студ и прах пред звездната врата.
За първи път сега и той изпита страх.
Мойте войни спят, сам съм сред тях.
Всеки друг би спрял в земния Рай
само аз не спрях. Стигнах до край.
Пътят свърши, сякаш бе отрязан с нож моят сън.

Старият жрец бе прав, кой път винаги води до тук.
В чий сън светът е облян в кръв.
По кой път аз стигнах до тук.
Цял живот водех войни,
за да достигна ръба на света.
Смърт, страх, пепел и грях
напомнят за мойта вина.

И нали, ти, жрецо мъдър в светлия храм "Ериду"
о, ти предрече, че всеки сън има край.

Той бе повярвал на една древна карта
и цял живот бе водил войни, за да достигне
края на света. Далеч зад него бяха останали
Суза, Вавилон, Маган, Инд, Геон, Ефрат.

Той стоеше на ръба на света,
изморен, остарял, загърнат със скъсаното
наметало. Зад него в боен ред се строяваха
стотниците, войниците, бойните слонове,
конете, колесниците. А той стоеше на света
и гледаше в звездния хаос.
Накрая вдигна меча и викна: “Напред.”

Цял живот водим войни,
за да достигнем ръба на света.
Всяка нощ от страх се потим,
за да не паднем от там.

Сега кой ще ни каже
има ли пътят ни край?
Кой ще ни каже
ще стигнем ли ние до край?
Ти, жрецо мъдър в светлия храм на деня.
О, ти предрече, че всеки сън има край...