1. Сега ли точно да си трая

Ударя ли го на молба,
ще бъда ли съвсем добре?
Кой може всъщност без борба
животно живо да дере?
А щом въртят го на кутре
закона тъй, че най-накрая
да ме опява мен кюре,
сега ли тончо да си трая?
Ще кажете ли "Оглупя и
затова душа бере!
Въпрос е всичко на молба...
Нотариус ли? Е, добре,
дошло е време да се мре.
Но щом и без заверка зная
пешкира кой ще опере,
сега ли точно да си трая?
Мълча ли знам ще свърша зле,
навярно с участ като тая,
да плаша гарги сред поле.
Сега ли точно да си трая?
Сега ли точно да си трая?


2. Мъртвец сред мъртъвци

В земята тлъста тор, за охлюви прехрана
една дълбока яма ще изровя сам
и своя грохнал скелет ще положа там,
в забрава да заспи плътта скована.
Ни завещение! Ни гробища взамяна!
Не чакам сълзи в този свят безсрам,
аз всички гарвани приживе ще поканя
със своя труп разбожен пир ще дам.
Мъртвец сред мъртавци...
О, червен! Безмълвни господа,
един мъртвец-щастлив, насвобода.
При вас пристига бавно м мрака,
деца на всичко тленно, мъдреци,
кажете ми: нима и тук тегло ме чака,
мен-тяло бездушно-
О Мъртвец сред мъртавци.
Завещание. Гробища в замяна.
Сълзи. Свят без срам.
Аз всички гарвани приживе ще поканя-
със своя труп разбожен пир ще дам.
Мъртвец сред мъртавци-мъртвец...


3. За прошка моля аз

Монаси, плувнали във лой
и монахини на диета,
мъже налитащи на бой,
слугини знаещи секрета
за свалянето на корсета
и проститутки с галещ глас,
жени с големи деколтета...
За прошка моля всички аз.

Но не намерил миг покой
сред развилнелите се псета,
от глад претръпнал, в студ и зной,
какво ми пука на каскета -
бих пръднал (мамка им проклета!)
на техния фасон със бяс,
но като дупката девета
за прошка моля всички аз.

Прошка, прошка, моля аз...
За прошка моля всички аз.
Прошка... моля аз...
За прошка моля всички аз.

Да бъдат бити тия псета
с какво ли не и час по час,
докато станат на парчета -
за прошка моля всички аз.


4. Балада за любимата

Фалшива хубост, плащайки ти дан,
разбрах, коварството на любовта-
агонията в нейния капан
няпълно съответства на страстта;
страдалното сърце го завладя
омаята, който носи гнет -
а колко ли ще струва щедността
да се спаси един нещаствек клет?
Да се спаси!
Макар и другаде да бях желан,
аз се обрекох сам на участта,
робувайки до край на свой блян,
терзан да съм до смърт от любовта;
ала сърцето вече възропта -
безславно ли ще дойде моят ред
или ще ме огрее милостта
да се спаси един нещастник клет?
Да се спаси...един нещастник клет!
Във времето безмилостно втъкан
и твоят цвят ще чезне с младостта -
камбанен звън и мирис на тамян
очакват всекиго, а старостта -
не би простила глупостта ти тя
да го изпуснеш тоя луд късмет;
докато може в младостта
да се спаси един нещастник клет.
Да се спаси...
Един нещастнек клет!


5. По ценно нещо от разкоша няма

На пухен одър, в стая подредена
край огъня лежи монах блажен,
на хубавица, за любов родена
напълно гол се е предал в плен.
За цяр да пият вино нощ и ден,
прегърнати да се заливат в смях
и да лъщят телата им от грях -
през тесен процеп, зърнал тези двама
и без да се напрягам, проумях:
По-ценно нещо от разкожа няма!...
Безплатно да ми го дадат на мен
гърнето с цвик, добрият ми стамах
ще каже: "Не!" и как да споря с тях,
дали би легнал, че да спи и с дама
под розов храст нормален сиромах.
Не смятам само, че да правя драма.
Това и аз от малък на един и двама...
Наясно съм, макар че глупав бях;
По-ценно нещо от разкоша няма!
Да пият вино нощ и ден,
прегърнати да се заливат в смях,
и да лъщат телата им от грях...


6. Свободен

Жена ми мъртва е. Свободен!
Ще пия вече ден и нощ.
Треперех, върнал се без грош,
от виковете й прободен.

Вдън кладенеца, пълен с мрак,
я блъснах и да не изскочи -
нахвърлях камъни и плочи.
Ще я забравя - няма как!

Гори от жажда мойто тяло
и тъй, ще пия отсега,
че виното - не е шега! -
Догоре гроба би заляло.

Свободен.

Жена ми мъртва е. Свободен!
Ще пия вече ден и нощ.
Треперех, върнал се без грош,
от виковете й прободен.

Сега съм вече сам, на воля!
Без угризения, без страх,
накрая в уличната прах
като мъртвец ще се строполя.

Свободен!...


7. Щастлив е който я презре

Да търсиш слабост в любовта
на всеки бал или забава,
какво ще ти доката тя -
следи от рани и забрава;
на глупавите радост дава;
любов на влюбени царе,
светци дори обезглавява -
щастлив е който я презре!
И аз съм претърпял щета;
налаган бях с тояга здрава
и то на голо срамота!
Жена проклета и лукава
причина бе за тази вяра...
Страстта-крадец ще обере
младежа без да се смущава -
щастлив е този, който я презре!
Ала навик с обичта
не би решил да се прощава,
дори да изгори в страстта
да люби той ще продължава;
обаче, който се отдава
на ласки, в лудост ще умре -
брюнетка или русолява -
щастлив е, който я презре!


8. Всичко знам

Знам, че се лепят мухи на мед,
знам и кой с тояга се намята,
знам, че злото има своя разцвет,
знам, че чакат круши от върбата,
знам кое и как да го прахосвам,
знам лентяя и потта пролята - всичко знам.
Всичко знам, но не и какво съм.
Знам на ближен ризите безчет,
знам и колко расов е абата,
знам и монахиня с луд късмет,
знам го господарят и слугата,
знам ги иширените в играта,
знам как лудият заглажда косъм,
знам на много бурета вината.
Всичко знам!
Всичко знам, но не и аз какво съм!
Знам дръглив катър и кон напет,
знам какво е пяна на устата,
знам жените и за мой късмен,
знам наяве и на сън нещата,
знам кое и как виси на косъм,
Всичко знам!
Всичко знам, но не и аз какво съм!